— Какви бяха тия италианци, дето ги видяхме на Карнарския хан?
По това време неустрашимият апостол беше дошел от Пловдив в София, под предлог, че е търговец за вълна, та устрояваше комитета, който по-после стана исторически прочут по обира на турската хазна при Арабаконак. Софийската полиция, предизвестена телеграфически от пловдивската за това, беше цяла на крак.
В същото време един дрипав шоп водеше един кон, натоварен с въглища.
* След кратко техническо прекъсване, сайтът отново е на линия!
Ние не бяхме сами в кръчмата. В единия й ъгъл, навътре, седяха мълчаливо двама други пътници. Те бяха пешаци, както личеше по пътнишките им тояги, и небългари, както се виждаше по облеклото им. Единият, с твърде космато и почерняло от слънцето лице, с див и блестящ поглед, беше в късо извехтяло зелено сетре, с жилетка и панталони окъсани и с някаква си оваляна кърпа, увита около шията вместо вратовръзка.
При тях и един българин в потури и със свита омбрела в ръка развеждал своя.
Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.
Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път.
— Какво си ти, Христо ефенди? Болен ли си бил? — попита Али чауш софиянеца, като изгледа побледнялото му и развалено лице.
- Гледам, че се движиш нормално вече, ??????? ?? ???? явно те е поотпусна гърба. Ако искаш ела да се разнообразиш малко, ще пояздим из околията, има хубави гледки. Естествено съгласих се. Вече усещах, че ѝ е допаднала компанията на някой малко по-мислещ и обръщащ ѝ внимание, с който може да си говори и започнах да се замислям, че вече шансовете за нещо са реални, съответно въпреки риска да го изгубя, си взех портфейла уж без да се усетя (за пред нея, все едно по навик съм го направил), в него винаги нося презерватив.
Мнозина обърнаха очи към врачката на едно килерче, която скръцна.
На следния завоя аз срещнах Здравка, кираджия си, който се връщаше да ме дири.
Оказва се обаче, че все пак това може би не е генералското куче, така че определено трябва да бъде приспано...
В лицето на опасността човек трябва да проявява воля и решителност и да знае, че преодолее ли препятствията – става по-силен.